May 5, 2014, 5:34 PM

Моят свят

  Poetry » Love
2.9K 0 17



МОЯТ СВЯТ

В моя свят 
ти си на гости. 
Пожела и дойде. 
Остани...
Аз във него врати не залоствам. 
Или влез, 
или стой настрани. 

Ти решаваш за теб, 
аз - за мене, 
докъде да отворим врати. 
Моят свят днеска синьо-зелен е 
в хоризонта, 
на който си ти. 

И долавям, че тук си останал, 
и във ъгъла
тихо седиш. 
Но сърцето ти 
някаква рана 
още връща в предишно "преди". 

Аз ще тръгна. 
Постой...
щом ти трябва. 
Докогато решиш остани. 
Днеска в синьо-зелено ме грабва 
хоризонтът. 
А ти... 
ме стигни. 




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...