May 5, 2014, 5:34 PM

Моят свят

  Poetry » Love
2.9K 0 17



МОЯТ СВЯТ

В моя свят 
ти си на гости. 
Пожела и дойде. 
Остани...
Аз във него врати не залоствам. 
Или влез, 
или стой настрани. 

Ти решаваш за теб, 
аз - за мене, 
докъде да отворим врати. 
Моят свят днеска синьо-зелен е 
в хоризонта, 
на който си ти. 

И долавям, че тук си останал, 
и във ъгъла
тихо седиш. 
Но сърцето ти 
някаква рана 
още връща в предишно "преди". 

Аз ще тръгна. 
Постой...
щом ти трябва. 
Докогато решиш остани. 
Днеска в синьо-зелено ме грабва 
хоризонтът. 
А ти... 
ме стигни. 




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...