30.12.2013 г., 0:08

Моят свят

914 0 0

Моят свят

Когато настръхне тишината,
светът изглежда толкова сам.
Тогава страшно  много ми се иска
да напиша стих. С търпение.
С любов. И с вяра. С тишини и дъжд.
Да го прошепна в топла сълза,
в няколко нотички. За теб.
В няколко късчета сладка зрялост. 
Да  го случа премалял жадно
в безвремието на зимната нощ.
Защото това са моят стих
и моята сълза. Моето изкупление.
Моят свят. Моето обичане. И ти...

© Ванко Николов (Starkmaster°   ®vn)′ 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванко Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...