Моят свят
Когато настръхне тишината,
светът изглежда толкова сам.
Тогава страшно много ми се иска
да напиша стих. С търпение.
С любов. И с вяра. С тишини и дъжд.
Да го прошепна в топла сълза,
в няколко нотички. За теб.
В няколко късчета сладка зрялост.
Да го случа премалял жадно
в безвремието на зимната нощ.
Защото това са моят стих
и моята сълза. Моето изкупление.
Моят свят. Моето обичане. И ти...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)′
© Ванко Николов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
