30 дек. 2013 г., 00:08

Моят свят

906 0 0

Моят свят

Когато настръхне тишината,
светът изглежда толкова сам.
Тогава страшно  много ми се иска
да напиша стих. С търпение.
С любов. И с вяра. С тишини и дъжд.
Да го прошепна в топла сълза,
в няколко нотички. За теб.
В няколко късчета сладка зрялост. 
Да  го случа премалял жадно
в безвремието на зимната нощ.
Защото това са моят стих
и моята сълза. Моето изкупление.
Моят свят. Моето обичане. И ти...

© Ванко Николов (Starkmaster°   ®vn)′ 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванко Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...