Моят свят
Закопнях - да се видя начисто,
оплюта от злобни мухи,
оградена от лоши орисници,
потопена сред мръсни води!
Но аз знам,че под мръсотията
има някаква красота,
с която дразня комшиите...
и просторът ми все е богат!
Гледам неволно към дрипите,
с които са се покрили.
Те ми проклинат римите!
Поне това им отива...
Тук,при мен,зад оградата -
всичко е весело,пъстро.
И в живота - все някак,
щракам щастливо със пръсти!
Те си проклинат съдбата
и гледат да ме охулят...
Как си намирам събратя
и домът ми е толкова хубав?!
Техният двор е разровен
от стихии и гладни кокошки.
Моят - изглежда огромен!
Зеленее се - цветен и рошав.
Сред сърцето на техния зимник
пъпли мухъл и дъх на поквара...
В мазето ми се намират
скъпи спомени!Даже - раздавам.
Ех,по стълбите имало пепел,
но нали сред огнището - свети!
Котаракът - нахално се целел
все по техните миши постели...
Той е черен като прокоба,
но с бяла муцунка и лапи.
Странно,но другите хлопат
тук - за помощ и никак не хапят!
Закопнях - да се видя начисто
със всичките им проблеми!
Нали ме мислеха за мръсница...
Пак мога да ги приема.
Пият кафе и похапват сладки.
Гледат ме някак - под лупа.
Всъщност,те са горчиви и малки
в моят свят - на прощаване ,лудо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Петрова Всички права запазени
