Моят свят

                                  Закопнях - да се видя начисто,

                                  оплюта от злобни мухи,

                                  оградена от лоши орисници,

                                  потопена сред мръсни води!

                                  Но аз знам,че под мръсотията

                                  има някаква красота,

                                  с която дразня комшиите...

                                  и просторът ми все е богат!

                                  Гледам неволно към дрипите,

                                  с които са се покрили.

                                  Те ми проклинат римите!

                                  Поне това им отива...

                                  Тук,при мен,зад оградата -

                                  всичко е весело,пъстро.

                                  И в живота - все някак,

                                  щракам щастливо със пръсти!

                                  Те си проклинат съдбата

                                  и гледат да ме охулят...

                                  Как си намирам събратя

                                  и домът ми е толкова хубав?!

                                  Техният двор е разровен

                                  от стихии и гладни кокошки.

                                  Моят - изглежда огромен!

                                  Зеленее се - цветен и рошав.

                                  Сред сърцето на техния зимник

                                  пъпли мухъл и дъх на поквара...

                                  В мазето ми се намират

                                  скъпи спомени!Даже - раздавам.

                                  Ех,по стълбите имало пепел,

                                  но нали сред огнището - свети!

                                  Котаракът - нахално се целел

                                  все по техните миши постели...

                                  Той е черен като прокоба,

                                  но с бяла муцунка и лапи.

                                  Странно,но другите хлопат

                                  тук - за помощ и никак не хапят!

                                  Закопнях - да се видя начисто

                                  със всичките им проблеми!

                                  Нали ме мислеха за мръсница...

                                  Пак мога да ги приема.

                                  Пият кафе и похапват сладки.

                                  Гледат ме някак - под лупа.

                                  Всъщност,те са горчиви и малки

                                  в моят свят - на прощаване ,лудо!