Моят свят
Не прилича животът на хубава приказка
и нали съм героят от тримата братя,
ще дочакам в капана на идващо чудо
да запаля фитила с гнева на искрата.
Но защо ми е гняв, попрезрял, безполезен,
след керваните тежки, които минават,
всички кучета лаят и в хор, но не хапят,
дързостта не отскоро в страха си заравят.
Даже вият в полетата вълци злокобно,
всяка пустош сурова и гола е страшна,
не по вятъра идва за мене Ламята,
тя пристъпва по черни безпътици прашни.
Щом съм влязъл за миг в пещерата,
само спомен ще бъда за трите девойки,
моят свят, той е бял, и е нейде високо,
за да стигне до него ковчегът на Ной.
В моя свят няма подлост и гнили интриги,
нито жертви нещастни на корист и завист,
има гордо изправени каменни диги,
преградили морета от тъмна ненавист.
В моя свят не изгасват слънцата по залез,
не прииждат води с безпощадния вихър,
всяка обич не свършва с поредно начало,
всички тягостни бури в душата утихват.
В моя свят битието е хубава приказка,
всеки спомен поддържа мита за Ламята,
и погребано минало няма у мене неважно,
и не съм аз героят от тримата братя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
има и няколко цвята вода да изтекат, но е приказка. А ти си детето дето си влачи връзките на платненките и се мята на ракетата дори луната да е угаснала.