20.06.2017 г., 0:54 ч.

Моят сън 

  Поезия » Философска
334 1 6

                    ... сън е бил, сън е бил тихия двор,
                        сън са били белоцветните вишни! 

                                                 Д. Дебелянов

 

Сън е животът, облян в чистота.
Днешното време се къпе в омраза.
Гърлото стисна го твърда ръка.
Пламна в душата човешка проказа.
 

Сън е мечтата, която крепи
здрави основи на свежото утро.
Хората станаха подли и зли. 
Хората скриха доброто в черупка.
 

Сън са делата, в които крещи
тихият глас на умиращ бунтовник.
Времето удря с свирепи роги.
Времето влива ни страх и отрова.
 

Сън е съдбата, която гори
бавно душите на слепите хора.
Сън е живота, от който боли.
После се всичко превръща във Спомен...

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??