Моят сън
... сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!
Д. Дебелянов
Сън е животът, облян в чистота.
Днешното време се къпе в омраза.
Гърлото стисна го твърда ръка.
Пламна в душата човешка проказа.
Сън е мечтата, която крепи
здрави основи на свежото утро.
Хората станаха подли и зли.
Хората скриха доброто в черупка.
Сън са делата, в които крещи
тихият глас на умиращ бунтовник.
Времето удря с свирепи роги.
Времето влива ни страх и отрова.
Сън е съдбата, която гори
бавно душите на слепите хора.
Сън е живота, от който боли.
После се всичко превръща във Спомен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
