19.09.2022 г., 14:47

Моята библия

1.6K 5 5

БлагоДаря на слънцето, че с майчинска обич отглежда житата!

БлагоДаря на дъждеца, задето напоява земята!

БлагоДаря на пчелите, цветята, на щурците... за красотата!

БлагоДаря на твореца, който пробужда сетивата!

 

БлагоДаря за уроците, с които съдбата ме среща!

От суровите научих, че животът е раздели и срещи.

БлагоДаря за всеки миг, изживян и с радост, и с горест!

Всеки сам си избира щастлив да е или да се вайка злочест.

 

БлагоДаря за всяко приятелско рамо, упование в дни сурови и тежки!

БлагоДаря и на онези, които виждат единствено моите грешки!

БлагоДаря на мъжа и жената, които с любов ми дариха живот!

БлагоДаря на рожбите мои, че земния ми път ще продължат!

 

Да благоДаря, да благоТворя е моята мисия!

БлагоДенствие от душа пожелавам на ближния!

Еднакви и да бъдем единни, завеща ни Всевишния.

БлагоДаря! БлагоДенствие! БлагоГовение! БлагоТворение...

думи свещени, записани в Моята библия!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за подкрепата, Миночка!
    Благодаря, че се спря тук и ме подкрепяш, Хел!
    Мария, само сходна душа, може да чете разбирайки. Благодаря, мила!
    Благодаря и успех, Деа!
  • И аз благодаря!
    Успех!
  • Хората като теб са голяма рядкост! Денят ми започна с твоята библия и мисля, че ще остане под влиянието на думите ти, които всъщност са твоето верую в живота. Радвам се, че прочетох! Благодаря, че сподели душата си, Злате!
  • Да чувстваш подобна благодарност е истинската мъдрост. Защото повечето хора приемат всичко това за даденост докато не го изгубят... Затова ти давам глас!
  • Хареса ми твоята библия, пожелавам ти успех и давам своята подкрепа!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...