19.09.2022 г., 14:47

Моята библия

1.6K 5 5

БлагоДаря на слънцето, че с майчинска обич отглежда житата!

БлагоДаря на дъждеца, задето напоява земята!

БлагоДаря на пчелите, цветята, на щурците... за красотата!

БлагоДаря на твореца, който пробужда сетивата!

 

БлагоДаря за уроците, с които съдбата ме среща!

От суровите научих, че животът е раздели и срещи.

БлагоДаря за всеки миг, изживян и с радост, и с горест!

Всеки сам си избира щастлив да е или да се вайка злочест.

 

БлагоДаря за всяко приятелско рамо, упование в дни сурови и тежки!

БлагоДаря и на онези, които виждат единствено моите грешки!

БлагоДаря на мъжа и жената, които с любов ми дариха живот!

БлагоДаря на рожбите мои, че земния ми път ще продължат!

 

Да благоДаря, да благоТворя е моята мисия!

БлагоДенствие от душа пожелавам на ближния!

Еднакви и да бъдем единни, завеща ни Всевишния.

БлагоДаря! БлагоДенствие! БлагоГовение! БлагоТворение...

думи свещени, записани в Моята библия!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за подкрепата, Миночка!
    Благодаря, че се спря тук и ме подкрепяш, Хел!
    Мария, само сходна душа, може да чете разбирайки. Благодаря, мила!
    Благодаря и успех, Деа!
  • И аз благодаря!
    Успех!
  • Хората като теб са голяма рядкост! Денят ми започна с твоята библия и мисля, че ще остане под влиянието на думите ти, които всъщност са твоето верую в живота. Радвам се, че прочетох! Благодаря, че сподели душата си, Злате!
  • Да чувстваш подобна благодарност е истинската мъдрост. Защото повечето хора приемат всичко това за даденост докато не го изгубят... Затова ти давам глас!
  • Хареса ми твоята библия, пожелавам ти успех и давам своята подкрепа!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...