M1234567891 (Миночка Митева)
432 13142
26.02.2021 г., 7:43 ч.

Моята бяла магия 

  Поезия » Друга
539 1 7

Капчукът се усмихна 

с ледени капки

на цъфнал, преди всички

дървета - дрян

и въздъхна, отхвърлил

кожуха си скъсан

с дългопръста, чевръста длан.

 

Усмихнах се и аз,

застанала от към късата 

страна на живота,

в ръцете си стиснала

поредния блян.

Небестни мъниста

посипват косата ми сива

и аз устремено пак тръгвам,

напред ли - не знам!

 

Пъстроцветно врабче

ме клъвна смутено

и кацна на близкия храст,

почувствах в гърдите

гората зелена,

сърцето подскочи от страст,

поех си въздух много дълбоко

и отново се движа в захлас ...

 

Пролетта е моята бяла магия,

не може никой да я развали,

ще се помоля, дълги години,

мене във плен да държи.

 

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Силвия!
  • Усетих я, нека винаги цъфти в нас!
  • Благодаря ви момичета, страхотни сте!
  • Небесни мъниста
    посипват косата ми сива
    и аз устремено пак тръгвам,
    напред ли - не знам!... завърташ се и пак напред
  • поех си въздух много дълбоко
    и отново се движа в захлас ...
    Много ми хареса!
  • Благодаря ти, Светулка! Така е, баба ми беше на 96 г. и все казваше, че в този лъжовен свят, най - истинска е пролетта!
  • И откъм късата страна на живота пролетта е бяла магия.🌝
Предложения
: ??:??