M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
26.02.2021 г., 7:43 ч.

Моята бяла магия 

  Поезия » Друга
557 1 7

Капчукът се усмихна 

с ледени капки

на цъфнал, преди всички

дървета - дрян

и въздъхна, отхвърлил

кожуха си скъсан

с дългопръста, чевръста длан.

 

Усмихнах се и аз,

застанала от към късата 

страна на живота,

в ръцете си стиснала

поредния блян.

Небестни мъниста

посипват косата ми сива

и аз устремено пак тръгвам,

напред ли - не знам!

 

Пъстроцветно врабче

ме клъвна смутено

и кацна на близкия храст,

почувствах в гърдите

гората зелена,

сърцето подскочи от страст,

поех си въздух много дълбоко

и отново се движа в захлас ...

 

Пролетта е моята бяла магия,

не може никой да я развали,

ще се помоля, дълги години,

мене във плен да държи.

 

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??