Моята бяла магия
Капчукът се усмихна
с ледени капки
на цъфнал, преди всички
дървета - дрян
и въздъхна, отхвърлил
кожуха си скъсан
с дългопръста, чевръста длан.
Усмихнах се и аз,
застанала от към късата
страна на живота,
в ръцете си стиснала
поредния блян.
Небестни мъниста
посипват косата ми сива
и аз устремено пак тръгвам,
напред ли - не знам!
Пъстроцветно врабче
ме клъвна смутено
и кацна на близкия храст,
почувствах в гърдите
гората зелена,
сърцето подскочи от страст,
поех си въздух много дълбоко
и отново се движа в захлас ...
Пролетта е моята бяла магия,
не може никой да я развали,
ще се помоля, дълги години,
мене във плен да държи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
