Моя цветна, красива любов!
Чак сега ти признавам, прости ми!...
В теб съм влюбен от време онό!...
Преди хиляди още години!...
Изкопаем – едно към едно!...
Оттогава горещо се влюбих,
а проглеждаше още света...
Не, ума си не съм го загубил!...
Бяхме двамата горски цветя!...
И растяхме самотни в гората,
непознаващи другия свят,
с оня крехък живот на цветята
и излъчвахме див аромат...
Щом започваха бури страхотни,
аз опирах до тебе стебло...
Обещал ти се бях доживотно!
Ти бе моята първа любов...
Тъй обичах те дълги години -
все по-силно при всеки нов път...
Бях до тебе и в лютите зими,
и когато цветята цъфтят...
Вече знаеш - за тебе живея!...
Да те има!... На всичко готов,
да мечтая за друго не смея,
моя цветна, красива любов!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
