Моя цветна, красива любов!
Чак сега ти признавам, прости ми!...
В теб съм влюбен от време онό!...
Преди хиляди още години!...
Изкопаем – едно към едно!...
Оттогава горещо се влюбих,
а проглеждаше още света...
Не, ума си не съм го загубил!...
Бяхме двамата горски цветя!...
И растяхме самотни в гората,
непознаващи другия свят,
с оня крехък живот на цветята
и излъчвахме див аромат...
Щом започваха бури страхотни,
аз опирах до тебе стебло...
Обещал ти се бях доживотно!
Ти бе моята първа любов...
Тъй обичах те дълги години -
все по-силно при всеки нов път...
Бях до тебе и в лютите зими,
и когато цветята цъфтят...
Вече знаеш - за тебе живея!...
Да те има!... На всичко готов,
да мечтая за друго не смея,
моя цветна, красива любов!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Роберт Все права защищены
