Jan 3, 2017, 7:50 AM

Моя цветна, красива любов!

  Poetry » Love
738 2 8

Чак сега ти признавам, прости ми!...

В теб съм влюбен от време онό!...

Преди хиляди още години!...

Изкопаем – едно към едно!...

 

Оттогава горещо се влюбих,

а проглеждаше още  света...

Не, ума си не съм го загубил!...

Бяхме двамата  горски цветя!...

 

И растяхме самотни  в гората,

непознаващи другия свят,

с оня крехък живот на цветята

и излъчвахме див аромат...

 

Щом започваха бури страхотни,

аз опирах до тебе  стебло...

Обещал ти се бях доживотно!

Ти бе моята първа  любов...

 

Тъй обичах те дълги  години -

все по-силно при всеки нов път...

Бях до тебе и в лютите зими,

и  когато цветята цъфтят...

 

Вече знаеш - за тебе живея!...

Да те има!...  На всичко  готов,

да мечтая за друго не смея,

моя цветна, красива любов!...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА, ПРИЯТЕЛИ!

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...