Моята драма
В онази нощ луната беше луда.
Тогава аз се учех да обичам.
В приказката снежна стана чудо,
на любовта поисках да приличам.
И пак е звездно, светлината - лунна,
но други шепнат нещо... по-лирично.
От мен се иска вече да съм друга,
а аз не виждам нищо по-различно.
© Виолета Томова Всички права запазени