kotel (Мариана Вълкова)
222 3620
14.08.2013 г., 18:50 ч.

Моята истина 

  Поезия » Друга
589 0 6

Бях в големия град

с гардероб от "Версаче".

В мезонет аз живях

с пет тераси и много удачи.

 

Умножено по две

всичко беше в излишък.

И какво, че се будех в зори...

Слушах само за власт и пари.

 

Те, децата така не разбраха,

че животът не свършва със нас.

Днес те водят с кола до вратата,

утре бият с камшик по гърба.

 

Бях в големия град.

Той красив е и днес, и сега.

Много стихове там аз изплаках

за морето и мойта съдба.

 

Но далеч от шума на вълните

и със спомена мил за Бургас.

Аз поникнах, пораснах с тревите,

заживях по-различно, запях.

 

И това продължава години.

Само две са, а мисля си век.

Боже, моля те, тук да са всичките,

що за мен си ми ти отредил.

 

Нека ставам с небето красиво,

слънчев лъч по лицето да имам.

Шум на стадо поело в полето,

всяка сутрин да мога да чувам.

..............................

Бях в големия град.

Там са ми младините.

Но щастлива... донякъде бях.

Тук... се докоснах с мечтите.

 

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??