Моята истина
Бях в големия град
с гардероб от "Версаче".
В мезонет аз живях
с пет тераси и много удачи.
Умножено по две
всичко беше в излишък.
И какво, че се будех в зори...
Слушах само за власт и пари.
Те, децата така не разбраха,
че животът не свършва със нас.
Днес те водят с кола до вратата,
утре бият с камшик по гърба.
Бях в големия град.
Той красив е и днес, и сега.
Много стихове там аз изплаках
за морето и мойта съдба.
Но далеч от шума на вълните
и със спомена мил за Бургас.
Аз поникнах, пораснах с тревите,
заживях по-различно, запях.
И това продължава години.
Само две са, а мисля си век.
Боже, моля те, тук да са всичките,
що за мен си ми ти отредил.
Нека ставам с небето красиво,
слънчев лъч по лицето да имам.
Шум на стадо поело в полето,
всяка сутрин да мога да чувам.
..............................
Бях в големия град.
Там са ми младините.
Но щастлива... донякъде бях.
Тук... се докоснах с мечтите.
© Мариана Вълкова All rights reserved.
