24.10.2004 г., 17:14

Моята истинска любов

2.3K 0 1
Любов несподелена
скъпа , вечна и почтена,
любов разяждаща душата
любов просягаща към тъмнината.

Любов даваща крила,
любов караща ме да полетя
безценна и коварна,
глупава и своенравна.

Заради теб немога да заспя,
искам с нея да споделя,
да разкрия своята душа,
за да мога нежно да се растопя.

Ала страх ме е , немога,
неискам тъй да я прогоня,
по-добре да чакам аз
знак да ми даде във този тъмен час,
иначе ще я отнеса
дълбоко в моята душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....