Oct 24, 2004, 5:14 PM

Моята истинска любов

  Poetry
2.3K 0 1
Любов несподелена
скъпа , вечна и почтена,
любов разяждаща душата
любов просягаща към тъмнината.

Любов даваща крила,
любов караща ме да полетя
безценна и коварна,
глупава и своенравна.

Заради теб немога да заспя,
искам с нея да споделя,
да разкрия своята душа,
за да мога нежно да се растопя.

Ала страх ме е , немога,
неискам тъй да я прогоня,
по-добре да чакам аз
знак да ми даде във този тъмен час,
иначе ще я отнеса
дълбоко в моята душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...