5.11.2007 г., 20:07

Моята локвичка

983 0 6

Оглеждаш локвичката ми.

Моята локвичка!

Ядосваш и се.

А аз на теб се ядосвам:

съсипа ми локвичката!

И не стига това,

а сега мислиш само за напълнената си

с вода от моята локвичка обувка

и я проклинаш.

А аз проклинам теб.

Съсипа ми локвичката!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джули Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хей, сладурано!
    Чудесна локвичка!!!
  • Хубаво е много, Джули,
    но послушай Ласка, според
    мен думата"проклинам" не е
    за твоето стихотворение.
    Идеята ти е страхотна!
    С много обич за теб и твоята локвичка.
  • Аз пак се върнах тук

    "а сега мислиш само за напълнената си
    с вода от моята локвичка обувка
    и се сърдиш.
    А аз се сърдя на теб."

    Според мен така би било по-добре. Но ти си знаеш...
    Поздравче!
  • Локвичката е светът ми. Поне в случая (::
  • А локвичката от какво е?

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...