5 нояб. 2007 г., 20:07

Моята локвичка

987 0 6

Оглеждаш локвичката ми.

Моята локвичка!

Ядосваш и се.

А аз на теб се ядосвам:

съсипа ми локвичката!

И не стига това,

а сега мислиш само за напълнената си

с вода от моята локвичка обувка

и я проклинаш.

А аз проклинам теб.

Съсипа ми локвичката!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джули Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хей, сладурано!
    Чудесна локвичка!!!
  • Хубаво е много, Джули,
    но послушай Ласка, според
    мен думата"проклинам" не е
    за твоето стихотворение.
    Идеята ти е страхотна!
    С много обич за теб и твоята локвичка.
  • Аз пак се върнах тук

    "а сега мислиш само за напълнената си
    с вода от моята локвичка обувка
    и се сърдиш.
    А аз се сърдя на теб."

    Според мен така би било по-добре. Но ти си знаеш...
    Поздравче!
  • Локвичката е светът ми. Поне в случая (::
  • А локвичката от какво е?

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...