Моята Любов ще ми донади
да не остане.
Да ме няма случена
в съня ти.
И мигът вълшебен
да се губи,
пак ще се завръщам
в мисълта ти.
Даже вик да съм
в една пустиня.
И безводна,
преродена в буря.
Пясъчна ще се разлея
във стихия
и забравата във теб
ще я надвия.
Даже зрънцето надежда
ще ми стигне
да завърна
светлата си вяра!
Ако нещо
все пак не достигне...
моята Любов
ще ми донади.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Така му се пада. Прекрасна си!!!