18.02.2024 г., 18:34 ч.

Моята майка 

  Поезия
278 10 8

В мъглите на Теночтитлан
съзрях своята майка.
Беше с бели крила и ми каза: Ела
да политнем към миналото...
към старата къща с проскърцващ таван,
навъсен от кълбести облаци.
Да ти дочета онази  глава
за Лорна Дун
и Песен за нибелунгите.
...Тя искаше само едно -
да ме предпази от бъдещето...
Познах я -
дъщерята на Монтесума
при мене дошла -
пратеница на отвъдното...
Бял лебед от Теночтитлан
и от езерото на молитвите...
Моята майка внезапно съзрях -
беше толкова истинска.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "У тумані Теночтітлану
    Побачив я свою маму." - Много добре!
  • Магически стих, завладяващ!
    Поздравления, Младен!
  • Мистично пътуване към началото! Силно въздействащ стих! Поздравления, Поете!
  • Красиво и тъжно, Младене!🍀🍀🍀
  • Младене, няма да крия, доста попрочетох допълнително в интернет, (включително и за конфликта и развръзката между Кортес и Монтесума) независимо, че имам общи познания. Така успях не само да асимилирам, но и да се насладя на стиха ти, за което благодаря! Образен стих, който увлича в интересна история!
  • Монтесума е император на ацтеките.В "Завладяването на Нова Испания" конквистадорът Ернан Кортес успява да го измами и да завземе Мексико (Нова Испания).Естествено тук иде реч за високо образование и възпитание, което авторът (освен любовта й) е получил от майка си.
    Поздравления, Младен!
  • Тъжно... Но и по твой начин красиво и въздействащо.
  • Магично. Майките понякога са толкова истински. Пресичат измерения. Идват пак да ни запазят. Вярваме. Наистина идват.
Предложения
: ??:??