В мъглите на Теночтитлан
съзрях своята майка.
Беше с бели крила и ми каза: Ела
да политнем към миналото...
към старата къща с проскърцващ таван,
навъсен от кълбести облаци.
Да ти дочета онази глава
за Лорна Дун
и Песен за нибелунгите.
...Тя искаше само едно -
да ме предпази от бъдещето...
Познах я -
дъщерята на Монтесума
при мене дошла -
пратеница на отвъдното...
Бял лебед от Теночтитлан
и от езерото на молитвите...
Моята майка внезапно съзрях -
беше толкова истинска.
© Младен Мисана Всички права запазени
Побачив я свою маму." - Много добре!