Feb 18, 2024, 6:34 PM

Моята майка

Poetry

489 10 6

В мъглите на Теночтитлан
съзрях своята майка.
Беше с бели крила и ми каза: Ела
да политнем към миналото...
към старата къща с проскърцващ таван,
навъсен от кълбести облаци.
Да ти дочета онази глава
за Лорна Дун
и Песен за нибелунгите.
...Тя искаше само едно -
да ме предпази от бъдещето...
Познах я -
дъщерята на Монтесума
при мене дошла -
пратеница на отвъдното...
Бял лебед от Теночтитлан
и от езерото на молитвите...
Моята майка внезапно съзрях -
беше толкова истинска.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Сенилга (Сенилга)

"У тумані Теночтітлану
Побачив я свою маму." - Много добре!

2024-02-20T10:37:13+02:00
Елка (Елка Тодорова)

Мистично пътуване към началото! Силно въздействащ стих! Поздравления, Поете!

2024-02-19T22:23:56+02:00
Niki_art (Николай Василев)

Красиво и тъжно, Младене!🍀🍀🍀

2024-02-19T18:12:02+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Монтесума е император на ацтеките.В "Завладяването на Нова Испания" конквистадорът Ернан Кортес успява да го измами и да завземе Мексико (Нова Испания).Естествено тук иде реч за високо образование и възпитание, което авторът (освен любовта й) е получил от майка си.
Поздравления, Младен!

2024-02-18T21:37:46+02:00
Violet_86 (Виолета)

Тъжно... Но и по твой начин красиво и въздействащо.

2024-02-18T20:26:14+02:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0