18 февр. 2024 г., 18:34

Моята майка

Поэзия

487 10 6

В мъглите на Теночтитлан
съзрях своята майка.
Беше с бели крила и ми каза: Ела
да политнем към миналото...
към старата къща с проскърцващ таван,
навъсен от кълбести облаци.
Да ти дочета онази глава
за Лорна Дун
и Песен за нибелунгите.
...Тя искаше само едно -
да ме предпази от бъдещето...
Познах я -
дъщерята на Монтесума
при мене дошла -
пратеница на отвъдното...
Бял лебед от Теночтитлан
и от езерото на молитвите...
Моята майка внезапно съзрях -
беше толкова истинска.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Сенилга (Сенилга)

"У тумані Теночтітлану
Побачив я свою маму." - Много добре!

2024-02-20T10:37:13+02:00
Елка (Елка Тодорова)

Мистично пътуване към началото! Силно въздействащ стих! Поздравления, Поете!

2024-02-19T22:23:56+02:00
Niki_art (Николай Василев)

Красиво и тъжно, Младене!🍀🍀🍀

2024-02-19T18:12:02+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Монтесума е император на ацтеките.В "Завладяването на Нова Испания" конквистадорът Ернан Кортес успява да го измами и да завземе Мексико (Нова Испания).Естествено тук иде реч за високо образование и възпитание, което авторът (освен любовта й) е получил от майка си.
Поздравления, Младен!

2024-02-18T21:37:46+02:00
Violet_86 (Виолета)

Тъжно... Но и по твой начин красиво и въздействащо.

2024-02-18T20:26:14+02:00