29.07.2008 г., 17:47

Моята молитва

964 0 5
Моята молитва

Не искам, когато си тръгнеш
да забравиш за мен,
не искам гръб да ми обърнеш
и в нощ да се превърне всеки ден!

Знам - ще е голямо разстоянието
и телата ни ще бъдат разделени,
но се моля да издържат на страданието
сърцата ни от обич сгрени.

Не искам да се върнеш някой ден
и да ми кажеш, че не ме обичаш,
че не си влюбен вече в мен,
а на друга в обич ти се вричаш.

Да ми кажеш, че всичко си забравил -
за ласките, за нежните слова,
че всичко в миналото си оставил
и отдавна не мислиш за това.

Тогава знай - ще се погубя,
ще е разбито моето сърце.
Живота си аз мигом ще изгубя
и ще издъхна в нечии ръце...

http://vbox7.com/play:79d7fe34

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Моля . Пишеш хубави неща, следователно заслужаваш хубави коментари! Обаче в следващия стих го дай малко по-весело не са толкова зле нещата
  • Благодаря за хубавите коментари! Филип, на теб специално благодаря за послеписа!
  • Хубав стих, тежък, но хубав
    P.S. Добър избор на песен на HIM +)
  • Много е тъжно и въздействащо!!!
    Не се погубвай!!!Продължавай да пишеш!!!
  • Мммм... не се погубвай! Живей, обляна в светлина... и всичко останало ще се подреди, вярвай! Страхотен стих.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...