Моята обич
Сега, когато пиша тези редове,
пред тебе свято се заричам:
сърце ми силно все ще те зове,
сърце ми нежно все ще те обичa.
Първата ни среща аз не помня,
защо е нужно да я знам,
когато толкоз те обичам,
а въпреки това съм сам.
Обичал съм те винаги и много,
това ти знаеш отпреди,
заклевъл съм се с думите сурови,
че любовта ни няма да загине.
Не знаеш ти какво е да си влюбен,
не знаеш ти какво е да си сам,
но сигорно разбираш, че те любя,
и никога не ме оставяй сам.
Сърцето ти не ми е длъжно,
насила няма да те задържа,
но - вявай - ще ми стане много тъжно,
ако с теб се раделя.
Не си отивай тихо в мрака,
не ме оставяй горък, натъжен,
ще ходим всяка вечер на разходка
и ти ще бъдеш винаги до мен.
С тези думи искам да ти кажа,
че вечна обич бих ти дал,
дори когато дойде края,
в сърцето ми ще има жал!
пред тебе свято се заричам:
сърце ми силно все ще те зове,
сърце ми нежно все ще те обичa.
Първата ни среща аз не помня,
защо е нужно да я знам,
когато толкоз те обичам,
а въпреки това съм сам.
Обичал съм те винаги и много,
това ти знаеш отпреди,
заклевъл съм се с думите сурови,
че любовта ни няма да загине.
Не знаеш ти какво е да си влюбен,
не знаеш ти какво е да си сам,
но сигорно разбираш, че те любя,
и никога не ме оставяй сам.
Сърцето ти не ми е длъжно,
насила няма да те задържа,
но - вявай - ще ми стане много тъжно,
ако с теб се раделя.
Не си отивай тихо в мрака,
не ме оставяй горък, натъжен,
ще ходим всяка вечер на разходка
и ти ще бъдеш винаги до мен.
С тези думи искам да ти кажа,
че вечна обич бих ти дал,
дори когато дойде края,
в сърцето ми ще има жал!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Спасова Всички права запазени
