19.02.2011 г., 23:47

Моята реалност

1K 0 2

                                            

Студенина и хлад

обгръщат душата и мислите ми,

от лед е вече сковано сърцето ми.

Безизразна маска нося сега,

под която има само празнота

и болката от всички спомени,

преливащ океан от сълзите отронени,

малките ми и жалки мечти,

превърнати в пепел и жестоки лъжи.

Избрах да остана с ледено сърце,

за да не чувствам и боли

и да се крия под маска,

която единствена скрива моите горчиви сълзи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Белослава Енчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...