Студенина и хлад
обгръщат душата и мислите ми,
от лед е вече сковано сърцето ми.
Безизразна маска нося сега,
под която има само празнота
и болката от всички спомени,
преливащ океан от сълзите отронени,
малките ми и жалки мечти,
превърнати в пепел и жестоки лъжи.
Избрах да остана с ледено сърце,
за да не чувствам и боли
и да се крия под маска,
която единствена скрива моите горчиви сълзи!
© Белослава Енчева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
