Feb 19, 2011, 11:47 PM

Моята реалност

  Poetry » Other
1K 0 2

                                            

Студенина и хлад

обгръщат душата и мислите ми,

от лед е вече сковано сърцето ми.

Безизразна маска нося сега,

под която има само празнота

и болката от всички спомени,

преливащ океан от сълзите отронени,

малките ми и жалки мечти,

превърнати в пепел и жестоки лъжи.

Избрах да остана с ледено сърце,

за да не чувствам и боли

и да се крия под маска,

която единствена скрива моите горчиви сълзи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Белослава Енчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...