4.09.2020 г., 16:48

Моята светулка

726 1 6

Хиляди светулки премигват в мрака...

Ти си моята крехка светулка!

...и аз следвам само теб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Мариана!
  • Благодаря, Пепи! Поетите ги пресява времето след сто години! Поетесите след петдесет! Все пак е джентълмен.
  • Благодаря, Дани!
  • Какво се случва с човек, ако се е изгубил между изживяните и неизживяните моменти от живота си? Светулките са божии създания и не всекиму е дадено да ги следва. Много ми харесва Хари!
  • Благодаря, Стойчо! Поздрави и от мен!
    Няма да забравя и винаги, ще съм ти благодарен! Ти беше първия Човек в мъчителната тишина, който ми каза: " Браво!". Ти даде криле на душата ми, която сама винаги се е стремяла към поезията! Благодаря!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...