4.09.2020 г., 16:48

Моята светулка

731 1 6

Хиляди светулки премигват в мрака...

Ти си моята крехка светулка!

...и аз следвам само теб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Мариана!
  • Благодаря, Пепи! Поетите ги пресява времето след сто години! Поетесите след петдесет! Все пак е джентълмен.
  • Благодаря, Дани!
  • Какво се случва с човек, ако се е изгубил между изживяните и неизживяните моменти от живота си? Светулките са божии създания и не всекиму е дадено да ги следва. Много ми харесва Хари!
  • Благодаря, Стойчо! Поздрави и от мен!
    Няма да забравя и винаги, ще съм ти благодарен! Ти беше първия Човек в мъчителната тишина, който ми каза: " Браво!". Ти даде криле на душата ми, която сама винаги се е стремяла към поезията! Благодаря!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...