Моята тревичка
На моята дъщеря
нежно и с много обич
Растеш като тревичка,
посята във дъжда -
тихичко, безшумно -
красива и добра.
Очите ти - метличина,
събират радостта,
чиста е душата ти,
сякаш къпана в роса.
Ако някой стъпи тежко -
сърцето ми кърви,
нежно те изправям -
пътят ти да продължи.
Майчина съм сянка
за житейските беди,
тук съм, мила моя -
и в радост, и в тъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
