21 sept 2007, 9:45

Моята тревичка

  Poesía
889 0 28


                                                   На моята дъщеря
                                             нежно и с много обич
 
                                 
                                  Растеш като тревичка,
                                  посята във дъжда -
                                  тихичко, безшумно -
                                  красива и добра.
                                  Очите ти - метличина,
                                  събират радостта,
                                  чиста е душата ти,
                                  сякаш къпана в роса.
                                  Ако някой стъпи тежко -
                                  сърцето ми кърви,
                                  нежно те изправям -
                                  пътят ти да продължи.
                                  Майчина съм сянка
                                  за житейските беди,
                                  тук съм, мила моя -
                                  и в радост, и в тъга.                 

                                       

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...