Моята тревичка
На моята дъщеря
нежно и с много обич
Растеш като тревичка,
посята във дъжда -
тихичко, безшумно -
красива и добра.
Очите ти - метличина,
събират радостта,
чиста е душата ти,
сякаш къпана в роса.
Ако някой стъпи тежко -
сърцето ми кърви,
нежно те изправям -
пътят ти да продължи.
Майчина съм сянка
за житейските беди,
тук съм, мила моя -
и в радост, и в тъга.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Костадинова Все права защищены
