6.05.2014 г., 13:04

Моята Венеция

826 0 11

                                                                            (Последното нещо, което виждали осъдените на смърт, екзекутирани на площад Сан Марко, е бил именно часовникът на Раниери)

                                

                                    Площадът Сан Марко. Тълпата,

                                    която е някак безлика...

                                    Търся знаците на съдбата –

                                    точно днес, точно тук ме повика.

 

                                    Гълъби търсят своето зрънце

                                    и придават привидна човечност

                                    на самотното, палещо слънце

                                    и на бледата каменна вечност...

 

                                    Столетия скръб в златна краска

                                    и греховност, напълно човешка...

                                    Ренесансова тайнствена маска, 

                                    но под маската... всеки е пешка.

 

                                    Часовникът на кулата. И самотата

                                     в очите на осъдените да умрат,

                                     последните секунди, суетата...

                                     Стрелките няма никога да спрат!

 

                                    Който може и трябва – разбира!

                                    Точно днеска и точно сега

                                    логично е в стрелките да се взирам,

                                    отмерващи столетия тъга...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Върнах се с теб назад във времето..., погледнах и зад фасадите...
    Всъщност, какво е Сан Марко без своите гълъби и без смеха на деца, смутил строгостта?! Какво е външната красота без очарованието на високото в душата? Поздравления за дълбочината на творбите ти!
  • "Който може и трябва – разбира!"

    Много добре си го казалa, Раде!

    Поздрав!
  • Супер! Много ми хареса!
  • Браво !
  • И мен поразмисли, Рада. Не видях дори намек за съвременното възприемане на Венеция. Градът с каналите, гондолите, пеещите кормчии, превърнал се в нарицателно за романтично изживяване и може би най-желаната дестинация за хора с подобна нагласа. Поведе ни отвъд маската, в която се отразяват повърхностните ни възприятия, за да покажеш двете, още по-изразително издълбани с времевото длето лица на добрия и злия човешки гений. От една страна - изумителното творение на Братя Раниери, а срещу него - жестокост, подтисничество, суета. Съдбата на Братя Раниери, по някакъв особен начин съвместява и твореца, и жертвата. Пешки... "Стрелките няма никога да спрат!" - Отчаяние или протест? Разбира се, знам, че не иде реч за стрелките на часовника от площад Сан Марко. Наистина, ще изтече ли някога времето на суетата и жестокостта в този наш свят на крайности, а стрелките да станат излишни?!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...