6 may 2014, 13:04

Моята Венеция

  Poesía
828 0 11

                                                                            (Последното нещо, което виждали осъдените на смърт, екзекутирани на площад Сан Марко, е бил именно часовникът на Раниери)

                                

                                    Площадът Сан Марко. Тълпата,

                                    която е някак безлика...

                                    Търся знаците на съдбата –

                                    точно днес, точно тук ме повика.

 

                                    Гълъби търсят своето зрънце

                                    и придават привидна човечност

                                    на самотното, палещо слънце

                                    и на бледата каменна вечност...

 

                                    Столетия скръб в златна краска

                                    и греховност, напълно човешка...

                                    Ренесансова тайнствена маска, 

                                    но под маската... всеки е пешка.

 

                                    Часовникът на кулата. И самотата

                                     в очите на осъдените да умрат,

                                     последните секунди, суетата...

                                     Стрелките няма никога да спрат!

 

                                    Който може и трябва – разбира!

                                    Точно днеска и точно сега

                                    логично е в стрелките да се взирам,

                                    отмерващи столетия тъга...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Върнах се с теб назад във времето..., погледнах и зад фасадите...
    Всъщност, какво е Сан Марко без своите гълъби и без смеха на деца, смутил строгостта?! Какво е външната красота без очарованието на високото в душата? Поздравления за дълбочината на творбите ти!
  • "Който може и трябва – разбира!"

    Много добре си го казалa, Раде!

    Поздрав!
  • Супер! Много ми хареса!
  • Браво !
  • И мен поразмисли, Рада. Не видях дори намек за съвременното възприемане на Венеция. Градът с каналите, гондолите, пеещите кормчии, превърнал се в нарицателно за романтично изживяване и може би най-желаната дестинация за хора с подобна нагласа. Поведе ни отвъд маската, в която се отразяват повърхностните ни възприятия, за да покажеш двете, още по-изразително издълбани с времевото длето лица на добрия и злия човешки гений. От една страна - изумителното творение на Братя Раниери, а срещу него - жестокост, подтисничество, суета. Съдбата на Братя Раниери, по някакъв особен начин съвместява и твореца, и жертвата. Пешки... "Стрелките няма никога да спрат!" - Отчаяние или протест? Разбира се, знам, че не иде реч за стрелките на часовника от площад Сан Марко. Наистина, ще изтече ли някога времето на суетата и жестокостта в този наш свят на крайности, а стрелките да станат излишни?!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....