Моята Венеция
(Последното нещо, което виждали осъдените на смърт, екзекутирани на площад Сан Марко, е бил именно часовникът на Раниери)
Площадът Сан Марко. Тълпата,
която е някак безлика...
Търся знаците на съдбата –
точно днес, точно тук ме повика.
Гълъби търсят своето зрънце
и придават привидна човечност
на самотното, палещо слънце
и на бледата каменна вечност...
Столетия скръб в златна краска
и греховност, напълно човешка...
Ренесансова тайнствена маска,
но под маската... всеки е пешка.
Часовникът на кулата. И самотата
в очите на осъдените да умрат,
последните секунди, суетата...
Стрелките няма никога да спрат!
Който може и трябва – разбира!
Точно днеска и точно сега
логично е в стрелките да се взирам,
отмерващи столетия тъга...
© Рада Димова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"Който може и трябва – разбира!"
Много добре си го казалa, Раде!
Поздрав!
-
Супер! Много ми хареса!
-
Браво !
-
И мен поразмисли, Рада. Не видях дори намек за съвременното възприемане на Венеция. Градът с каналите, гондолите, пеещите кормчии, превърнал се в нарицателно за романтично изживяване и може би най-желаната дестинация за хора с подобна нагласа. Поведе ни отвъд маската, в която се отразяват повърхностните ни възприятия, за да покажеш двете, още по-изразително издълбани с времевото длето лица на добрия и злия човешки гений. От една страна - изумителното творение на Братя Раниери, а срещу него - жестокост, подтисничество, суета. Съдбата на Братя Раниери, по някакъв особен начин съвместява и твореца, и жертвата. Пешки... "Стрелките няма никога да спрат!" - Отчаяние или протест? Разбира се, знам, че не иде реч за стрелките на часовника от площад Сан Марко. Наистина, ще изтече ли някога времето на суетата и жестокостта в този наш свят на крайности, а стрелките да станат излишни?!
-
Думите са излишни - ти си казала всичко!
Поздрав, Раде! -
Уаууу!!!
Много хубав стих!!!
БРАВО ТИ!!! -
Монументално звучене като стиховете на Жоашен дю Беле за Рим! Хвана ме!
Поздравление, Рада и честит Гергьовден!: Мисана -
Харесах ренесансовия привкус!
-
Харесвам!!!
-
Изненада ме, Рада, с ново пътуване през пластовете на времето и душата!
Отново благодаря за възможността да прочета, да се потопя и да помисля...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Всъщност, какво е Сан Марко без своите гълъби и без смеха на деца, смутил строгостта?! Какво е външната красота без очарованието на високото в душата? Поздравления за дълбочината на творбите ти!