May 6, 2014, 1:04 PM

Моята Венеция

Poetry

827 0 11

(Последното нещо, което виждали осъдените на смърт, екзекутирани на площад Сан Марко, е бил именно часовникът на Раниери)

Площадът Сан Марко. Тълпата,

която е някак безлика...

Търся знаците на съдбата –

точно днес, точно тук ме повика.

Гълъби търсят своето зрънце

и придават привидна човечност

на самотното, палещо слънце

и на бледата каменна вечност...

Столетия скръб в златна краска

и греховност, напълно човешка...

Ренесансова тайнствена маска,

но под маската... всеки е пешка.

Часовникът на кулата. И самотата

в очите на осъдените да умрат,

последните секунди, суетата...

Стрелките няма никога да спрат!

Който може и трябва – разбира!

Точно днеска и точно сега

логично е в стрелките да се взирам,

отмерващи столетия тъга...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Eia (Росица Танчева)

Върнах се с теб назад във времето..., погледнах и зад фасадите...
Всъщност, какво е Сан Марко без своите гълъби и без смеха на деца, смутил строгостта?! Какво е външната красота без очарованието на високото в душата? Поздравления за дълбочината на творбите ти!

2014-09-08T07:26:08+03:00
Sanvali (Санвали)

"Който може и трябва – разбира!"

Много добре си го казалa, Раде!

Поздрав!

2014-05-08T19:24:00+03:00
selene727 (Северина Даниелова)

Супер! Много ми хареса!

2014-05-07T01:34:33+03:00
vyatur13 (Елена)

Браво !

2014-05-06T23:17:21+03:00
Brezar111 (Людмил Нешев)

И мен поразмисли, Рада. Не видях дори намек за съвременното възприемане на Венеция. Градът с каналите, гондолите, пеещите кормчии, превърнал се в нарицателно за романтично изживяване и може би най-желаната дестинация за хора с подобна нагласа. Поведе ни отвъд маската, в която се отразяват повърхностните ни възприятия, за да покажеш двете, още по-изразително издълбани с времевото длето лица на добрия и злия човешки гений. От една страна - изумителното творение на Братя Раниери, а срещу него - жестокост, подтисничество, суета. Съдбата на Братя Раниери, по някакъв особен начин съвместява и твореца, и жертвата. Пешки... "Стрелките няма никога да спрат!" - Отчаяние или протест? Разбира се, знам, че не иде реч за стрелките на часовника от площад Сан Марко. Наистина, ще изтече ли някога времето на суетата и жестокостта в този наш свят на крайности, а стрелките да станат излишни?!

2014-05-06T21:36:07+03:00