24.12.2013 г., 13:53 ч.

Моята земя 

  Поезия
435 0 6
Как да забравя мястото, където се родих,
поех дълбока глътка въздух – и заживях,
където първите думи от устата освободих
и единствено тогава напълно свободен бях.
Там видях топлата усмивка на слънцето,
първите стъпки направих върху тази земя,
усетих и любовния трепет на сърцето –
роди се и мечтата, към която се стремя.
Оставих спомените запазени на тръгване,
когато се върна, някой ден, да не бъда сам,
коренът е надълбоко – няма изтръгване
и да съм другаде телом – духом съм там. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Предложения
: ??:??