Моята земя
Как да забравя мястото, където се родих,
поех дълбока глътка въздух – и заживях,
където първите думи от устата освободих
и единствено тогава напълно свободен бях.
Там видях топлата усмивка на слънцето,
първите стъпки направих върху тази земя,
усетих и любовния трепет на сърцето –
роди се и мечтата, към която се стремя.
Оставих спомените запазени на тръгване,
когато се върна, някой ден, да не бъда сам,
коренът е надълбоко – няма изтръгване
и да съм другаде телом – духом съм там.
За моята родна земя аз постоянно мисля,
затова да я обичам никога няма да спра,
със сили последни бастунът ще стисна –
ще се върна за последно и там ще умра.
© Никица Христов All rights reserved.
