dragon (Никица Христов)
220 657
24 дек. 2013 г., 13:53

Моята земя 

  Поэзия
373 0 6

Как да забравя мястото, където се родих,

поех дълбока глътка въздух – и заживях,

където първите думи от устата освободих

и единствено тогава напълно свободен бях.

 

Там видях топлата усмивка на слънцето,

първите стъпки направих върху тази земя,

усетих и любовния трепет на сърцето –

роди се и мечтата, към която се стремя.

 

Оставих спомените запазени на тръгване,

когато се върна, някой ден, да не бъда сам,

коренът е надълбоко – няма изтръгване

и да съм другаде телом – духом съм там.

 

За моята родна земя аз постоянно мисля,

затова да я обичам никога няма да спра,

със сили последни бастунът ще стисна –

ще се върна за последно и там ще умра.

© Никица Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??