6.03.2013 г., 12:21 ч.

Мозъчни пейзажи 

  Поезия » Друга
518 0 3

 

Поеми на По и картини на Бош.

Луната е слънце, а утрото - нощ.

 

Неонови ласки.

Порой от звезди.

Аз и ти, аз и ти -

износени, мрачни и вечно сами.

 

Крилете изгарят на нощните лампи,

картините бягат от своите рамки.

 

Комети от думи

кръстосват ума ми.

Това ли си ти?

Кървясали, празни и чужди очи.

 

Душата е сянка, мислите - птици,

а чувствата - тихи, отровни старици.

 

Часовник. Стрелки.

Дванайсети час.

Това ли съм аз?

Небето среднощно е блед тюркоаз.

 

Букет от измами, лъжи в целофан,

клетви от евтин и стар марципан.

 

Шепот от клони.

Върви у дома,

ще бъда сама.

Ще бъда обвита в мъртвешка тъма.

 

© Есен Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ти определено имаш талант. Много от авторите тук, които вероятно се смятат за утвърдени и имат читаемост са далеч от способностите ти, с които правиш сравнения и използваш метафори, въпреки възрастта си.
  • Голямо благодаря!
  • Какво да ти кажа,нямаш нужда от никакви коментари-просто пиши!!!
Предложения
: ??:??