Мозъчни пейзажи
Поеми на По и картини на Бош.
Луната е слънце, а утрото - нощ.
Неонови ласки.
Порой от звезди.
Аз и ти, аз и ти -
износени, мрачни и вечно сами.
Крилете изгарят на нощните лампи,
картините бягат от своите рамки.
Комети от думи
кръстосват ума ми.
Това ли си ти?
Кървясали, празни и чужди очи.
Душата е сянка, мислите - птици,
а чувствата - тихи, отровни старици.
Часовник. Стрелки.
Дванайсети час.
Това ли съм аз?
Небето среднощно е блед тюркоаз.
Букет от измами, лъжи в целофан,
клетви от евтин и стар марципан.
Шепот от клони.
Върви у дома,
ще бъда сама.
Ще бъда обвита в мъртвешка тъма.
© Есен All rights reserved.
