Мрачен ден
520
0
0
Навън вали и е студено...
Прогизва моята душа.
Аз гледам вече уморено...
О, до кога ще издържа?!
И тази сивота голяма
прониква лепкаво и в мен.
Спасение от нея няма.
Добре, че не е всеки ден.
Че скриха Слънцето е драма!
Че в мен напира Самота!
Че мойта щастие го няма...
Безсмислен е за мен света!
Затворен съм сега във къщи...
Измислям си изглежда сам.
Безсмислиците всемогъщи,
намериха във мене храм...
2008г.Драгойново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
