Навън вали и е студено...
Прогизва моята душа.
Аз гледам вече уморено...
О, до кога ще издържа?!

И тази сивота голяма
прониква лепкаво и в мен.
Спасение от нея няма.
Добре, че не е всеки ден.

Че скриха Слънцето е драма!
Че в мен напира Самота!
Че мойта щастие го няма...
 Безсмислен е за мен света!

Затворен съм сега във къщи...

Измислям си изглежда сам.

Безсмислиците всемогъщи,

намериха във мене храм...

2008г.Драгойново