26.11.2007 г., 22:51

Мрак

1.5K 0 21

Бременни спомени.

Родилки на мечти умъртвени.

Прашно минало.

Недишащо сегашно време.

Сбогувани стъпки.

Обърнат компас за живота.

Целенасочено лутане.

Ялово влюбване,

                с повторения.

Полусъществуване 

           с откраднато Аз.

Обречено дихание

                 в полуживеене.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно е!
  • Неудовлетворението (брей, че дълга дума) е фаза, която подтиква да се изкачи следващото стъпало по стълбата на развитието. Стихотворението е хубаво.
  • Поздравявам те за категоричната ти гражданска и морална житейска позиция.И аз мисля като теб.
  • И много мъка, разочарование усетих, мила МарИ...
    Страхотно, браво!!!
  • Благодаря ви !
    Радвам се, че си открил нещо за (от ) себе си в този стих Тома. Той е на близо 12 години.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....