31.03.2012 г., 14:05

Мрак

857 0 0

Тъмно е, наоколо горят хиляда свещти,

страшно е, вървя сред хладната тълпа,

спускам се във кладенец със хиляди зловещи,

странно тихи, тупкащи сърца.

Искам да извикам, но не мога,

искам да крещя, но пак мълча,

как да се измъкна с таз отрова,

която пак усещам във въздуха.

Как да кажа, че не чувствам,

пак пред всички лъжа, но стоя.

Ти ме гледаш толкова духовно,

стиснал в длани моята ръка,

даже не разбираш аз коя съм,

толкова далечна и сама.

Колкото и пъти да се вгледам,

в твойте и в чуждите очи,

виждам само хилядите тайни,

хиляди лъжи и хиляди сълзи.

Прах и пепел, огън, въздух,

танцуват те в прегръдка на нощта,

винаги така опасни и красиви,

винаги ръка за ръка.

Слънцето се мъчи да пробие,

тяхната покварена игра,

но така и не успява,

вечер пада пак тъма...

също като моето сърце,

то в тъма стои си и в тъмата ще умре,

играе то опасната игра,

потънало във хаос и тъмнина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райна Боянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...