Тъмно е, наоколо горят хиляда свещти,
страшно е, вървя сред хладната тълпа,
спускам се във кладенец със хиляди зловещи,
странно тихи, тупкащи сърца.
Искам да извикам, но не мога,
искам да крещя, но пак мълча,
как да се измъкна с таз отрова,
която пак усещам във въздуха.
Как да кажа, че не чувствам,
пак пред всички лъжа, но стоя.
Ти ме гледаш толкова духовно,
стиснал в длани моята ръка, ...