14.11.2008 г., 15:42 ч.

Mрак 

  Поезия » Философска
549 0 2

 

 

Мрак, пустош, тъмнина -

това е моята душа!

А в ъгъла...

стои самотна тя.

 

Стои и дебне -

някоя осъдена душа.

А нощта е дълга

и мракът е така красив.

 

Навънка грее тя -

прекрасна кървава луна.

Писъци зловещи

раздират нощното небе.

 

Но това не ще я спре

и радостта й ще е двойна.

Реки от кръв се стичат,

а нощта болезнено мълчи.

 

Мрак, пустош, тъмнина,

това обсеби моята душа!!!

 

 

20.10.2008 година

 

 

© Радка Йорданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??