Mрак
Мрак, пустош, тъмнина -
това е моята душа!
А в ъгъла...
стои самотна тя.
Стои и дебне -
някоя осъдена душа.
А нощта е дълга
и мракът е така красив.
Навънка грее тя -
прекрасна кървава луна.
Писъци зловещи
раздират нощното небе.
Но това не ще я спре
и радостта й ще е двойна.
Реки от кръв се стичат,
а нощта болезнено мълчи.
Мрак, пустош, тъмнина,
това обсеби моята душа!!!
20.10.2008 година
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Йорданова Всички права запазени
