Мрак, пустош, тъмнина -
това е моята душа!
А в ъгъла...
стои самотна тя.
Стои и дебне -
някоя осъдена душа.
А нощта е дълга
и мракът е така красив.
Навънка грее тя -
прекрасна кървава луна.
Писъци зловещи
раздират нощното небе.
Но това не ще я спре
и радостта й ще е двойна.
Реки от кръв се стичат,
а нощта болезнено мълчи.
Мрак, пустош, тъмнина,
това обсеби моята душа!!!
20.10.2008 година
© Радка Йорданова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
