Мрак, пустош, тъмнина -
това е моята душа!
А в ъгъла...
стои самотна тя.
Стои и дебне -
някоя осъдена душа.
А нощта е дълга
и мракът е така красив.
Навънка грее тя -
прекрасна кървава луна.
Писъци зловещи
раздират нощното небе.
Но това не ще я спре
и радостта й ще е двойна.
Реки от кръв се стичат,
а нощта болезнено мълчи.
Мрак, пустош, тъмнина,
това обсеби моята душа!!!
20.10.2008 година
© Радка Йорданова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
