5.09.2009 г., 19:28

Мрак

668 0 0

Лягам вечер и чакам
онази тръпка пак
да ме завладее.
Чудя се, ще изгрее ли
слънцето пак,
ще има ли
нов ден за мен.
Бавно влизам
в тъмнината,
сякаш съм
нейната жертва.

Припев:
Но вече не чакам новия ден,
не търся къде съм,
сам под звездите,
осветяващи път към...
И когато морето ме погълне
и сянката ми изчезне,
знам, че е нощ.

Когато слънцето отново залезе,
в мен луната я няма.
Вятърът вее срещу мен,
пясъкът все още топъл под мен,
отново чакам, очите ми
да пробият тъмнината.

Припев:
Но вече не чакам новия ден,
не търся къде съм,
сам под звездите,
осветяващи път към...
И когато морето ме погълне
и сянката ми изчезне,
знам, че е нощ.

Слънце в небето,
звезди в душата,
луна в морето,
вятърът пак краде мислите ми...

Припев:
Но вече не чакам новия ден,
не търся къде съм,
сам под звездите,
осветяващи път към...
И когато морето ме погълне
и сянката ми изчезне,
знам, че е нощ. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радоя Топалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...