5 sept 2009, 19:28

Мрак

670 0 0

Лягам вечер и чакам
онази тръпка пак
да ме завладее.
Чудя се, ще изгрее ли
слънцето пак,
ще има ли
нов ден за мен.
Бавно влизам
в тъмнината,
сякаш съм
нейната жертва.

Припев:
Но вече не чакам новия ден,
не търся къде съм,
сам под звездите,
осветяващи път към...
И когато морето ме погълне
и сянката ми изчезне,
знам, че е нощ.

Когато слънцето отново залезе,
в мен луната я няма.
Вятърът вее срещу мен,
пясъкът все още топъл под мен,
отново чакам, очите ми
да пробият тъмнината.

Припев:
Но вече не чакам новия ден,
не търся къде съм,
сам под звездите,
осветяващи път към...
И когато морето ме погълне
и сянката ми изчезне,
знам, че е нощ.

Слънце в небето,
звезди в душата,
луна в морето,
вятърът пак краде мислите ми...

Припев:
Но вече не чакам новия ден,
не търся къде съм,
сам под звездите,
осветяващи път към...
И когато морето ме погълне
и сянката ми изчезне,
знам, че е нощ. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радоя Топалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...