Sep 5, 2009, 7:28 PM

Мрак

669 0 0

Лягам вечер и чакам
онази тръпка пак
да ме завладее.
Чудя се, ще изгрее ли
слънцето пак,
ще има ли
нов ден за мен.
Бавно влизам
в тъмнината,
сякаш съм
нейната жертва.

Припев:
Но вече не чакам новия ден,
не търся къде съм,
сам под звездите,
осветяващи път към...
И когато морето ме погълне
и сянката ми изчезне,
знам, че е нощ.

Когато слънцето отново залезе,
в мен луната я няма.
Вятърът вее срещу мен,
пясъкът все още топъл под мен,
отново чакам, очите ми
да пробият тъмнината.

Припев:
Но вече не чакам новия ден,
не търся къде съм,
сам под звездите,
осветяващи път към...
И когато морето ме погълне
и сянката ми изчезне,
знам, че е нощ.

Слънце в небето,
звезди в душата,
луна в морето,
вятърът пак краде мислите ми...

Припев:
Но вече не чакам новия ден,
не търся къде съм,
сам под звездите,
осветяващи път към...
И когато морето ме погълне
и сянката ми изчезне,
знам, че е нощ. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радоя Топалова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...